„ГДЕ Е ЩАСТИЕТО НА ЕДИН НАРОД”
Добри Попвасилев Войников (1833-1878 г.)
Болгарские поэты
Добри Войников
ГДЕ Е ЩАСТИЕТО НА ЕДИН НАРОД
Там, где глупост и незнан’е
коленичат подло пред вандали,
дет’ имотний се за мъдър счита
и софистът – за учен почита;
дет’ народът не умей да съде,
тамо щаст’е не може да бъде.
Дет’ в човешки ум мъгла царува
и душата на страстта робува;
дето всичко състои в среброто,
а моралът тъпче се от злато;
дет’ развратник почести добива –
тамо щаст’е за народ не бива.
Дет’ наставник с маска на лицето
сваля всяка мъдрост от небето,
а пък младий у разврат живее
и сърдце му у пиянство тлее;
дето злото за добро се зима,
тамо щаст’е не може да има.
Дето съвест, чест са празни речи,
и на злото законът не пречи;
дето вяра, любов братска няма,
а брат брату изкопава яма;
дет’ се кривий за праведен съде –
тамо щаст’е не може да бъде.
Дет’ имотний за брата немаря,
и немилно дома му изгаря,
дето бедний на богат робува,
а богатий с потга му благува;
дет’ изедник намира свобода –
тамо щаст’е няма за народа.
Ударения
ГДЕ Е ЩАСТИЕТО НА ЕДИН НАРОД
ТАм, где глУпост и незнАн’е
коленИчат пОдло пред вандАли,
дет’ имОтний се за мЪдър счИта
и софИстът – за учЕн почИта;
дет’ нарОдът не умЕй да сЪде,
тАмо щАст’е не мОже да бЪде.
Дет’ в човЕшки Ум мъглА царУва
и душАта на страсттА робУва;
дЕто всИчко състоИ в сребрОто,
а морАлът тЪпче се от злАто;
дет’ разврАтник пОчести добИва –
тАмо щАст’е за нарОд не бИва.
Дет’ настАвник с мАска на лицЕто
свАля всЯка мЪдрост от небЕто,
а пък млАдий у разврАт живЕе
и сърдцЕ му у пиЯнство тлЕе;
дЕто злОто за добрО се зИма,
тАмо щАст’е не мОже да Има.
ДЕто сЪвест, чЕст са прАзни рЕчи,
и на злОто закОнът не прЕчи;
дЕто вЯра, любОв брАтска нЯма,
а брат брАту изкопАва Яма;
дет’ се крИвий за прАведен сЪде –
тАмо щАст’е не мОже да бЪде.
Дет’ имОтний за брАта немАря,
и немИлно домА му изгАря,
дЕто бЕдний на богАт робУва,
а богАтий с поттА му благУва;
дет’ изЕдник намИра свобОда –
тАмо щАст’е нЯма за нарОда.